Същност на логистиката
Съдържание:
Определение за логистика
Съществуват няколко десетки определения за логистиката като иконимическа дейност. Най-общата трактовка разбира под логистика управлението на всички видове материални и нематериални (информационни, финансови, енергийни и др.) потоци, съществуващи в икономическите системи. Управлението на всеки обект изисква първо да се вземе решение, а след това то да се реализира.
Тъй като решенията се вземат на базата на знания, а реализацията предполага действия, то можем да разглеждаме логистиката от една страна като наука, а от дтуга – като икономическа дейност.
Логистиката като наука разработва научни принципи и методи, математически модели, позволяващи планиране и управление на транспортитането, складирането и други логистични операции, извършвани в процеса на:
- доставка на суровини и материали до производственото предприятие;
- вътешнозаводската преработка на суровините и материалите до готова продукция;
- доставка на готовата продукция до потребителя в съответствие с неговите изисквания;
- предаване, съхранение и обработка на съответстващата информация.
Логистиката като икономическа дейност е процеса на управление движението на материалните потоци от първичния източник на суровините до крайния потребител на готова продукция.
Логистиката позволява да се решат на научна основа много разнообразни задачи с различна сложност и мащаб. Ето някои от тях:
- прогнозиране на търсенето и определяне въз основа на това на количествата от необходими запаси;
- определяне на необходимите мощности за производство и транспорт;
- организация на разпределението на готовата продукция;
- планиране и реализация на снабдяването, производството, складирането, продажбите и транспортирането;
- съгласуване на целите и координация на предприятията във вериги на доставка и на отделните подразделения в рамките на едно предприятие.
Основни задачи на логистиката
Основна задача на логистиката е управлението на материалния поток, преминаващ по логистична верига, започваща от първичния източник на суровината, минаваща през всички междинни процеси, за да достигне до крайния потребител във вид на готова продукция. В хода на движение по логистичната верига, материалния поток преминава през стадиите на закупуване, доставка, съхранение, производство, разпределение и потребление.
Новостта на логистиката се състои в смяната на приоритетите между различните видове стопански дейности в полза на увеличаване на значението на управление на междусекторните материални потоци. Отделянето на материалния поток в качеството на обект за управление и свързаното с това абстрихиране от други фактори води до значително упростяване на икономическите процеси и намаляване на размерността на задачите за моделиране.
На макрониво материалния поток преминава по логитистичната верига, състояща се от няколко самостоятелни предприятия. Традиционното (дологистично) управление на всяко предприятие се осъществява от неговия собственик. При това междусекторния материалen поток не се отчита и задачата за неговото управление не се поставя и не се решава.
В резултат на това такива важни показатели на този поток като себестойност, надеждност на приходите, качество и др. се получават случайно на изхода на веригата и са далеч от оптималните си стойности. При логистичния подход се появява нов обект на управление – междусекторния материален поток.
Нужният товар започва да постъпва на нужното място в нужното време, в необходимото количество и качество. В рамките на цялата верига предвижването на материалния поток се извършва с минимални разходи. На микрониво логистична верига се състои от различни подразделения на едно предприятие. При традиционния (дологистичен) подход задачата за усъвършенстване на междусекторния материален поток няма приоритетно значение за нито едно от подразделенията.
Показателите на материалния поток на изхода на предприятието са далеч от оптималните. При логистичния подход в предприятието се отделя и получава значителни права отдел „логистика“, за който приоритетна задача е управлението на междусекторния материален поток, постъпващ отвън, преминаващ през отдел „снабдяване“, производствените цехове, складовете за готова продукция и излизащ от предприятието през отдел „продажби“, за да достигне до потребителите.
В резултат показателите на изходящия материални потоци стават управляеми.
