Складова интралогистика

Ефективна складова интралогистика

Складирането като логистична операция включва в себе си – дейностите по съхраняване на запасите на участниците в логистичния канал и обезпечаване на запазване на продуктите , рационално разместване, отчет, контрол върху изразходване на запасите, обновяване и безопасни методи на работа по обслужване.

Складовата стелажна система обхваща множество разнообразни дейности и компоненти на логистичната система, поради което е сложно да се определят точно границите на логистичната складова подсистема /по-скоро организационно-управленски вид, поради различни подчинения. /

Обект на логистичната складова система са стоковоматериалните ценности, процес на тяхното складиране и товарообработка.

Задачите на складовата интралогистика са:

•  проектиране и разглеждане на складовата мрежа
• проектиране на складовата инфраструктура в отделните складове
• складиране и подготовка на товарите за клиентите на склада
• управление на стоковите запаси

 

При анализа на ролята на складовете трябва да се отчита, че те могат да бъдат изграждани на различни йерархични нива и да обслужват различни дейности.  Складове на Общодържавно ниво/държавен резерв – там се съхраняват запаси необходими за ликвидиране на проблеми свързани с живота на населението при възникване на бедствия, в склада се съдържат хранителни продукти, военнозащитни материали за населението и други. /

1. Регионални складове – това са различни логистични центрове или дистрибуционни складове предназначени да обслужват клиенти на определени райони.
2. Локални складове – това са складове за готова продукция на предприятията.
3. Производствени складове – съхраняват се полуфабрикати, инструменти, суровини, материали, складове на зоводска инфраструктура.

 

Основни причини за използване на складове:

•  намаляване на транспортните логистични разходи
• кординации и изравняване на търсенето и предлагането, снабдяването и разпределението, чрез създаване на резервни и сезонни запаси
• обезпечаване на непрекъснатост на производствения процес, чрез създаване на складови запаси от стокови материални ценности
• максимално удовлетворяване на потребителското търсене, чрез формиране на асортимент от продуктите.
• увеличаване на географския обхват на дистрибуцията

 

 

Видове складове:

 

• Производствените складове в зависимост от мястото си на производствения процес, могат да бъдат основни и спомагателни:
• основни – спомагателни суровини и материали, складове за полуфабрикати, склад за готова продукция
• спомагателни – са за резервни части, инструменти, складове за горива и смазочни материали, складове за химикали.

 

Според мащаба на дейността складовете биват:

• открити и закрити
• едноетажни и двуетажни

 

В зависимост от степента на механизация скадовете биват:

•  автоматизирани
• механизирани – тези които се обслужват с мотокари, електрокари, други
• немаханизирани – ръчно обслужване

 

Всеки един склад условно може да бъде разделен на три части:

 

•  оперативна складова площ – включва площа за съхранение, площите свързани с приемане на експедиция на пратките, площите свързани с обработка на стоково-материални ценности, ако се налага такава.
• спомагателни площи – площи които нямат пряка връзка с технологичния процес по обслужване на склад.
• административна площ – мястото където се съхранява документацията или информацията за складовите наличности и приходно-разходни наличности.

 

Основните операции които се извършват в складовете са:

 

• Приемане на пристигнали партиди – това включва количествен и качествен контрол, върху стокови материалните ценности на база документи и фактическо състояние. Оценката на качественото състояние можа да се извърши визуално или чрез специалисти на база измерване.
• Съхранение – цели запазване на качеството и количеството в съответствие с изискванията на клиента или в съответствие с изискванията на технологията.
• Подреждане – подбиране, избор и отпускане на материали.
• Инвентаризация – преброяване на наличности.
• Спомагателни операции – опаковане, разопаковане, сортиране, омасляване, обезмасляване.

 

Пасивни и активни функции на склада:

Пасивните – се изразяват в натрупване на запаси /материални ценности/.

Активните – се изразяват в ролята на компенсатор между ритъма на различните процеси или различните фази…….

 

Капацитета на склада като елемент от логистичната система, обслужващ движението на материалния поток, всеки склад има своя капацитет и препусквателна способност.

Капацитета на склада се определя от оптималното количество материални ценности, които се съхраняват в склада без да се нарушава движението на проектираните материални потоци. Капацитета осъществява пасивната дейност.

 

Пропусквателната способност на склада се определя от максималното количество стоково-материални ценности, които могат да бъдат обработени за единица време.

 

Компоненти на складовия процес:

 

•  палети
• европалет
• многопроходни палети – те са нестандартни, използват се само за складиране .
• ролкови палети с теглич – метални палети, в тях се насипват насипни материали.

Всички палети в палетизацията е стандаризиране, за да се икономисват складови площи.

Укрепване на палетите – можа де се извършва с помоща на различни укрепващи въжета, вериги, включително въжета от сезал.

Стелажи – могат да бъдат стационарни и конзолни, гондоли, клетъчни.

 

Транспортни компоненти на склада:

 

•  електрокари и мотокари – могат да бъдат с или без повдигач
• трансманипулатори – стоящи и да се движат по релсов път на пода, също и висящи по релсов път на тавана
• ръчни колички – обикновени и пневматични

 

Измервателни уреди – различни видове теглилки, броячни везни, измервателни уреди.

 

Рампа – товаро-разтоварни съоръжения, които се използват при разтоварване на автомобили, железопътни вагони, челни рампи, назъбени рампи.

 

 

ЛОГИСТИЧНИ  ЗАПАСИ

 

Системата на квалификации

Управлението на запасите е основна логистична дейност, а материалния запас е един от основните елементи на логистичната система. Под материални запаси разбираме годни за употреба материални ресурси, формиращи се на различни етапи на обществения производствен процес, неучастващи временно в производството и потреблението и служещи за обезпечаване на непрекъснатостта на производството и потреблението.

Запасите са годни за употреба материални ресурси.

Наличието на запаси има както положителен така и отрицателен момент.

Положителния момент  – наличието на запас е гаранция за непрекъснатост на процесите и за сигурност, при това колкото по-голям е запаса, толкова по-голяма е сигурността. Излишните запаси задържат значителни оборотни средства на фирмата извън оборота.

Запасите на предприятията и държавния резерв се съхраняват стотици и хиляди различни видове материали, полуфабрикати, изделия и продукти.

Обемите на запасите обикновено са точно разчетени на база математически методи от теорията на управлението на запасите, на база разчети по сроковете на доставка на ресурсите, с използването на статистически методи или опитно експериментални.

 

Причини за образуване на материални запаси:

• несъвпадение на производството и потреблението по място.
• несъвпадение на производството и потреблението във времето.
• несъвпадение на производството и потреблението в обема на отделните цикли.
• икономическите интереси на отделните участници.
• видове материални запаси.

 

По мястото на своето формиране запасите биват:

• Запаси в сферата на производството.
• Запаси в сферата на обръщението
• Запаси в сферата на потреблението.

 

По отношение на предназначението си запасите се делят на:

 

• текущи запаси – /имат задача да осигурят текущото потребление/.
• подготвителни запаси – /това са запасите, които не могат да влязат в обръщение без предварителна подготовка/.
• резервен запас  или още гаранционен – /има за задача да поддържа непрекъснатоста на процеса на производството и потреблението, при непредвидени ситуации за определен период от време, до следващата доставка. Определя се на база периода на доставката и средно дневно потребление/.

 

Управленето и запасите във фирмата е процес на прогнозиране, нормиране, планиране, организация и контрол на сроковете и обемите за изпълнение на поръчките. За попопълване или разходване на запасите в логистичната система по своята същност, упралвението на запасите предполага решаване на две основни задачи:

• определяне размера на необходимия запас/нормиране на запасите/.
• създаване на система за управление на фактическия размер на запаси и съответното негово попълване до нормативното ниво с цел минимизиране на разходите/.