Ефектвино управление на склада
Управлението на складовете е важна логистична дейност, оказваща особено силно въздействие върху движението на материалните потоци във веригата на доставките. Затова и в съвременните теоретични концепции складовете се разглеждат като част от ефективните логистични системи. Управлението им е сложно и изисква икономически и технически умения.
Въз основа на това могат да бъдат изведени редица свързани и специфични моменти за тяхното управление в теорията и практиката.
В обекта на изследване не са включени доставчиците на логистични услуги. Целта на статията е да представи няколко практики, които играят важна роля при управлението на складовете, като характеристика на товарооборота на складовете, водещи предизвикателства пред складовите системи, степен на интеграция на складовите процеси, приложение на практики за управление на качеството и контролинг в складовете, управление на човешките ресурси, устойчиви практики в складирането, както и приложение на информационни системи и технологии.
Въз основа на получените резултати са направени редица изводи относно дейностите по складиране в страната Управлението на материалните потоци във веригата на доставките е свързано с появата на понятието „логистика“, което в съдържателно отношение представлява интегрирано управление на материалните потоци през всички фази и стадии на тяхното придвижване като една система.
В този контекст се предоставят възможности за дефиниране на различни подсистеми на логистичната система, като най-често те се определят според фазите на движение на материалните потоци (снабдяване, производство, дистрибуция) или според обектите (физическите елементи и процеси), свързани със запаси, транспорт, складиране и т.н.
Първата група подсистеми имат по-общо естество и включват в себе си изпълнението на множество дейности по управление на материалните потоци. Подсистемите от втората група са свързани с осигуряването на условия за изпълнение на дейностите по управление на материалните потоци, което според е складирането.
Дейностите по складиране и транспорт, които са сред основните за логистичната система, могат да бъдат идентифицирани и анализирани в различните фази на движение на материалните потоци. От тези основни дейности складирането, включително манипулационните дейности и опаковането, е особено важна част от интегрираната логистика , чието отсъствие от логистичната система е немислимо.
Складирането, което по същество се извършва в складовете, не би могло да бъде представено в единно определение. Това от своя страна предполага разглеждане на складовите системи в по-широки рамки в контекста на логистичната система, а тяхното управление е свързано с обхващане на множество специфични дейности според особеностите на съответната система.
Водещи моменти в управлението на складовите системи Характеристиката на товарооборота е важен аспект от управлението на складовите системи, тъй като той предопределя редица свързани решения. Употребата на различни видове складови единици е обусловена от необходимостта да бъдат улеснени дейностите по съхранение и обработка на запасите, както и да бъде осигурена по-висока степен на гъвкавост при изпълнение на клиентските поръчки. Според класификацията на, складовите единици са: палети в стандартни и нестандартни размери; кашони и касетки, съдържащи стокови единици; самите отделни стокови единици.
Разнообразието от складови единици осигурява групово опаковане във вторични опаковки и използване на третични опаковки за уедряване на пратките. С това обаче проблемите на складовете не се изчерпват. Поради многобройните дейности, извършвани в складовете, и тяхното техническо и информационно осигуряване фирмите често са изправени пред редица предизвикателства във връзка с навременното и ефективно изпълнение на поръчките.
Тези предизвикателства са от различно естество и оказват цялостно въздействие върху складовите дейности. Richards представя някои от водещите предизвикателства пред складовете, които могат да бъдат и надградени, както следва: намаляване на оперативните разходи и стремеж към увеличаване на ефективността; оптимално използване на площите; човешки ресурси; оборудване; достигане до перфектната поръчка; съкращаване на времето за доставка и осигуряване на наличности посредством непрекъснато подобряване на процесите; обслужване на мултиканални системи; малки по размер поръчки и такива с висока честота; големи колебания в търсенето; увеличаване на разнообразието от складови единици; иновации в стелажните системи и автоматизация; осигуряване на трудови ресурси; опазване на околната среда; обработка на данни и информация и др.
По същество в складовете се изпълняват складови процеси, които са особено важни за всяка логистичната система, защото рефлектират пряко върху управлението на материалните потоци във веригата на доставките. В действителност става дума за последователност от дейности, които се извършват в складовете за изпълнение на присъщите им функции. Във всеки склад, според конкретните му функции, могат да се наблюдават определени особености в изпълнението на складовите дейности.
Въпреки това е възможно да бъдат изведени основните дейности, които по своята същност представляват основен обект на управление:
- – Приемане и входящ контрол
- – Подготовка за съхранение и съхранение
- – Подготовка на поръчки – събиране на стокови единици и комплектоване
- – Опаковане и етикетиране
- – Експедиция
- – Други.
Така дефинираните области кореспондират с възприетата дефиниция, според която в складовете се изпълняват дейности по приемане, съхранение, подготовка на поръчки и експедиция. Всяка група дейности има своето значение за ефективността на цялата система и е свързана с определени разходи. Относителната им тежест зависи от ситуацията и конкретното приложение на складовите системи в логистичната система. Специфичен момент е интегрирането на отделната дейност към останалите с цел правилно функциониране на цялата система.
От гледна точка на обезпечаване на необходимото равнище на обслужване на клиентите, управлението на качеството в складовете се разглежда като система от методи за планиране, предоставяне и контрол на високо ниво на складово обслужване, в съответствие с изискванията на клиентите. Складовото обслужване е част от цялостния продуктов пакет на производствените и търговските фирми, които следва да предоставят продуктите на клиентите в съответствие с изискванията им по време, място, количество и качество.
При внедряването на съвременна система за управление на качеството е необходимо въвеждането на управление на работната среда чрез т.нар. метод 5S с цел поддържане на високо ниво на качество. Това е основен управленски механизъм за осъществяване на постоянно усъвършенстване на работната среда. Той представлява масова дейност, инициирана и управлявана от ръководството.
Целта е постигане на високо качество на труд чрез осъществяване на редица подобрения на работната среда. Като съвременна тенденция в развитието на логистичната теория и практика е приложението на системите за качество, които могат да се използват за повишаване нивото на обслужване на клиентите и качеството на системата за управление. Едни от най-широко приложимите системи са ISO, IFS, BRS, TQM, JIT и др., които могат да постигнат по-висока ефективност и конкурентост на организациите.
Голяма част от принципите на управление на системите за качество са свързани с логистиката, тъй като се отнасят до удовлетворение на изискванията на клиентите, в т.ч. и във връзка с предоставяното ниво на логистично обслужване, както и до взаимоотношенията с доставчиците във връзка със снабдяването с материални ресурси. Основна област на управленски решения в склада представляват и работниците, които са ключов ресурс за осъществяване на трудоемките складови операции.
Практиките по управление на човешките ресурси в склада не са обект на самостоятелни изследвания в България до този момент и това обуславя необходимостта от тяхното изучаване. В последните години широко приложение в науката и бизнес практиката получи методът за разработване на SMART цели, които да са: специфични; измерими; постижими; реалистични и обвързани с краен срок. Той се прилага дори в здравеопазването и в организациите с нестопанска цел, както и при целеполагането на складовите работници.
В едно проучване на Световната банка бе установено, че лидерските и комуникативните умения имат ключово значение за ръководните позиции в областта на логистиката и сред потенциалните кандидати се наблюдава най-голям дефицит на такъв тип умения. Това налага системното развиване на меки умения при мениджърите на различни нива в склада. Такива умения включват: наставничество, разрешаване на проблеми, ефективна комуникация и др.
В опитите си да намерят решение на проблема с недостига на работна сила за изпълнителските позиции в склада, мениджърите използват различни практики. Такива са: наемането на работна сила от чужбина и осигуряването на гъвкаво работно време. Инвестициите в автоматизиране на складовите процеси все още са непосилни за някои предприятия и операциите в склада продължават да ангажират значителен човешки ресурс. Някои изследвания и бизнес практики разкриват, че делът на разходите за труд в логистичната услуга може да достигне до 60%.
Това обуславя необходимостта складовите мениджъри да използват по-добре работната сила . Неразделна част от съвременното управление на складовете е преминаването към по-устойчиви и екологични практики, което е резултат и от твърдението на Ries et al., че наред с други, логистичните дейности в глобалните вериги за доставки се превръщат в основна причина за индустриалните емисии и прогресиращото замърсяване на околната среда.
Тази проблематика започва да се разглежда от все повече автори, като някои допълват, че въглеродните емисии от складирането често са пренебрегвани в много изследвания за сметка на тези от транспорта. В настоящата статия се обръща внимание именно на екологични практики в складовете, като използваните показатели засягат фазата на експлоатация на складовете и са приспособени основно от авторитетни трудове в областта на Grant и McKinnon.
Информационните системи в складирането са важна част от информационните системи в логистиката, които могат да функционират както относително самостоятелно, така и в условията на взаимодействие с другите информационни системи в организацията. Въпреки че в логистичната практика се срещат различни подходи на управление на складовите системи, съгласно общата класификация на информационните системи в логистиката водещите подходи са два:
Системи за управление на склад (Warehouse Management Systems – WMS) и Системи за планиране на ресурсите на предприятието (Enterprise Resource Planning – ERP).
Те се различават значително по отношение на начина на управление на складовата система. Докато системите от вида ERP се стремят да обхванат функционалните направления в организацията и да синхронизират тяхната работа, WMS навлизат в складовите процеси, които се извършват вътре в склада.
Двата вида системи могат да работят заедно или поотделно. Според някои автори, WMS се фокусират върху поръчките и взаимодействат с ERP, затова WMS могат да бъдат самостоятелни или да са част от ERP системата.
Друг важен елемент на складовите системи са информационните технологии, като водещите сред тях са тези за автоматична идентификация – баркодове и радиочестотна идентификация (Radio-frequency Identification – RFID).
В складовете тези технологии се използват за маркиране на локации или единици (напр. складови или движещи се). Степента на прилагане на различни видове информационни решения – софтуер и технологии за идентификация – е важен индикатор за дигитализацията и дигиталната трансформация на логистичните дейности.
Може да се отбележи, че дигитализацията и дигиталната трансформация предоставят редица възможности за подобряване на ефективността и ефикасността на управление на веригата на доставките. Процесът на дигитализация на логистичните системи е сложен както сам по себе си, така и поради факта, че е свързан с дигитализация на други дейности и процеси, което предполага по-широк поглед към проблема в рамките на организацията. Според някои автори, така дефинираните системи и технологии са част от измерителите за развитието на Логистика 4.0, което от своя страна е част от процеса на развитие на Индустрия 4.0
