Управление на складовите дейности за успешна практика

Развитието на съвременната складова система е стимулира­но от приноса и за повишаване на ефективността на стопанската дейност и корпоративната рентабилност. Заема централно място и в реализацията на стремежа на фирмите да придобият конкурентно предимство на пазара.

Развива се техническа, технологическа, иконо­мическа интеграция на звената от веригите, пропускащи тези пото­ци, което ги обвързва в единна система. Рязко се повишава ефектив­ността на управление на материалните потоци, основаващо се на достиженията в комуникационните технологии, нарастващите въз­можности на мониторинг на движението на потоците на всички етапи във и между фирмите.

Съвременната складова система се дефинира като съвкупност от дей­ности по управление движението на материалните и съпътстващите потоци в пространството и времето. Това подобрява и конкуренто- способността на фирмата.

Обект на настоящата разработка са логистичните дейности из­граждащи логистичният процес на фирмата. Целта е да се проследи състоянието на фирмената складова система след интеграцията на България в Европейския съюз и се разкрият перспективите за развитие в тази област на фирмената дейност.

Фирмата става конкурентна, ако:

• заложи на съвременни складове, оборудвани в съответствие с изискванията за товаро-разтоварна дейност;
• възприеме модерни транспортни решения с използване на въз­можностите на мултимодалните превози;
• инвестира средства в модерни информационни технологии за следене на складовите наличности и системи за сателитно следене на

Складовите дейности във фирмата изискват интеграция и партньорство

Логистиката е процес със стратегическа важност за фирмата, за търсенето и предлагането й, за ресурсите и пазарите й. Процесът об­вързващ Складовите дейности  способства да се създават и поддър­жат дългосрочни партньорски отношения между фирма, доставчик и клиент.

По този начин се създава предпоставка за координирана и ин­тегрирана дейност с оглед извличане на иновационни и технологични предимства посредством стратегическа ориентация към вътрешно- фирмената и международна дейност.

Интегрираните складови дейности  са следствие от оптимиза­цията на материалните финансовите и информационните потоци на фирмата включвайки доставчици и клиенти като важни субекти в ло – гистичните взаимоотношения.

Стратегията в действие е центрирана към достигане на онази фаза на взаимно доверие, при която дълго­срочното партньорство носи положителни синергетични ефекти за страните. Идеята е, че колкото при равни други условия е по-високо доверието между партньорите, толкова по-голяма е нагласата за сът­рудничество между страните.

Партньорството се изгражда трудно – има необходимост от до­пълнителна комуникация, координация и споделяне на риска. То има смисъл само ако дава по-добри резултати, отколкото постигат фирми­те без партниране. И даже когато партньорството е гарантирано, може да се провали, ако партньорите влизат с различни очаквания. Движе­щите сили на партньорството попадат в четири категории цели на партньорството – активи и ефективност, от гледна точка на разходите, увеличаване на услугите за клиентите, маркетингови предимства и растеж на печалбата и стабилността.

Необходимо е в преговорният процес да се изградят специфични и точни описания на категорията движещи сили на партньорството със съответните метрики. Необхо­дима е мотивация на преговорните екипи и калибриране на очаквания­та им.

Следващата стъпка е екипите да използват подходяща скала, измерваща вероятността, те да постигнат желаните резултати за всяка от четирите категории. Откровеността при преговорите, позволява на страните да се префокусират върху това, какво могат да спечелят от съвместната си работа.

При споразумение, фокусът се премества вър­ху организационната среда, в която ключовите фактори са: съвмес­тимост на корпоративните култури, съвместимост на управленската философия и техниките, силно чувство за общност и симетрия между страните. Целта е да се надскочи манталитета, да се уважава духът на партньорството, да се открият различията между партньорите, които могат в бъдеще да създават проблеми. Освен тези фактори, трябва да се оценят и други като: общите конкуренти, възможността за непо­средствен контакт, потенциалът за изключителност, предшестващият опит и общите крайни потребители. Тези допълнителни фактори не ограничават партньорството ако липсват, но ако са налице, задълбо­чават връзката.

Необходимо е да се акцентира в преговорният процес и на компонентите на мениджмънта – общите дейности и процеси, включващи: способности за планиране, съвместен оперативен конт­рол, комуникации и споделяне на риска и възнагражденията. За всеки компонент трябва да се определи текущото състояние и необходима ли е промяна за партньорството.

Днес чрез партньорството и интеграцията в складовите дейности  много фирми в дейността си са повишили ефективността от гледна точка на разходите, комуникацията потребител – доставчик в направленията: свобода на обмен на информация относно цените, раз­писанията и качествения контрол; премахване на поръчките за всеки отделен превоз; включване на доставчиците в дизайна на продукта и неговите спецификации; съвместно решаване на управленски задачи; използване на електронен обмен от данни.

Обхват и еволюция на складовите дейности

Складовите дейности  не може да се упражняват ефективно ако не се осъществява наблюдение и координация по хода на т.нар. логис- тична верига (supply chain, logistic chain). Тя се изгражда чрез систе­мен мениджмънт от страна на доставчици и клиенти върху снабдява­нето, източниците на доставка, производството, поръчките, инвентара, складовото и потребителско обслужване. На практика в логистичните вериги се проявяват всички дейности, специфични за логистиката и се усилва ефектът от управлението.

В логистичната верига се наблюдава групиране в единна система на Складовите дейности  (снабдяване, производство, складиране, транспортиране, дистрибуция) и непосредствените участници в тях (доставчици, клиенти) при наличност и обезпеченост с определен на­бор от средства (информационни, материални, финансови потоци) разширяването на логистичната верига неизменно води до услож­няване на нейният състав.

То задължително изисква от фирмата мак­симална прозрачност и точност на дейностите и операциите от мо­мента на трансформация на ресурсната база до момента на удовлет­воряване на потребителските предпочитания.

Факторите, от които зависи сложността на логистичната верига са: избраната стратегия за интеграция на Складовите дейности , пос­ледиците от свръхпроизводството, претоварването на транспортните системи, изискванията за устойчиво обществено развитие и контрол върху околната среда.

Тенденция в съвременното производство е все повече фирми да пристъпват към скъсяване на жизнения цикъл на създаваните от тях продукти. Тя се захранва от бързите промени в технологиите, от гло­бализацията на пазарите.

Основна критична сфера се оказва произ­водствената дейност. Тя съществено влияе върху сложността на ло- гистичната верига, върху доходността на предприятието и устойчи­востта му в условията на променлива фирмена среда. Ето защо спе­циалистите препоръчват задълбочено планиране на производството и свързаните с него складови дейности .

Счита се, че това ще спомог­не за изграждане от гл. т. на фирмените интереси на оптимален модел на сложна логистична верига. Логистичните вериги са сложни, защото се характеризират с висока степен на несигурност във времето. При все това, те се адаптивни и динамично развиващи се.

Дългите логистични вериги и несигурността в търсенето на продукцията не са нови проблеми за логистичните мениджъри на ком­паниите. Глобализацията на икономиката поставя фирмите в нови ус­ловия. Още по належава става надеждната прогноза за Складовите дейности  (в т.ч. при промяна в дизайна на продукта, в дестинацията на доставка, в стратегията на продажба, в продуктовата гама, в промя­ната на опаковката, в степента на централизация на мениджмънта и др.).

Тръгвайки към решения на проблемите компаниите търсят по голяма комплексност на Складовите дейности  и възможност за на­маляване на логистичните разходи.

Основните фактори, благоприятстващи развитието на складовите дейности

• икономически растеж, изразяващ се в по висока производи­телност и иновационна дейност;
• логистични перспективи, изразяващи се в намаляване на ло- гистичните разходи, намаляване на броя на доставчиците, съсредоточаване върху основни за фирмите дейности и аут- сорсинг на периферни такива, оформяне на логистични алианси и др.;
• регионализация, изразяваща се в различните потребителски предпочитания, несинхронизираната законова база и по ви­соките равнища на търговията в рамките на регионите;
• технологично развитие, изразяващо се в развитието на ин­тернет и иновациите, водещо до намаляване на технологич­ното време за определена логистична дейност;
• дерегулация, проявяваща се в финансовата сфера и тран­спорта.

Значението на Складовите дейности  за малките и средни фир­ми е от изключително значение за корпоративната и социална отго­ворност на държавата и отношенията и с бизнеса. Това изисква спаз­ване на стандарти, мониторинг и контрол в противен случай зависи­мостта от параметрите на рисковия мениджмънт става все по-голям. Местното законодателство и глобалното разпространение на логис- тичните дейности се определят като детерминанта на икономическото развитие с нарастващо действие и обхват.

Можем да обобщим, че глобалната логистика интегрира различ­ни складови дейности , позволяващи на фирмите да задоволяват по-бързо и по-надеждно своите клиенти.