Управление на складовата логистика

Мобилните стелажи пестят място и средства

Управление на складовата логистика

Управлението на складовата наличност е едно от най- важните компоненти на логистичния процес. Тя участва в различни негови етапи: при доставката на материали, производството, както и дистрибуцията на продукти към потребителите. Тяхната роля може да се търси и при осигуряване на високо ниво на обслужване на клиентите.

Складове са неразделна част от веригите на доставки, поради последните пазарни тенденции, като вариация в търсенето, повишените изисквания на потребителите по отношение на на продуктова гама, както и изискванията им за по-бързо обслужване.

Складове – представляват акумулатори на запаси от материални ресурси, необходими при колебания в търсенето, както и синхронизацията на скоростта на материалния поток в системата на предвижване от производителя  към потребителите или в промишлени производствени системи.

Поради специфичното естество на необходимите съоръжения, персонал и оборудване, складове са често един от най-скъпите елементи на веригата на доставки и следователно тяхното успешно управление е критично по отношение на цената на предлагания продукт.

Основни функции на складовата логистика

  • Баланс на складовата наличност -за да се регулира пазарното търсене, в складовете следва да има редовни и достатъчни постъпления. Затова в складовете се изгражда система на приемане на стоките по график с цел изключване на опасност както от изчерпване на наличностите, така и от прекомерно запасяване.
  • Приемане. Включени са дейностите по фактическото и документално оформяне на доставките в склада. Оформянето на доставките се свежда до приемането им по количество и качество, съобразно съпътстващата документация.
  • Съхранение. Времето за съхранение е различно и зависи от вида на продуктите, тяхната трайност, честотата на поръчките, сезонните условия на производство, транспорта и др.
  • Обработка и комплектоване. Включва различни дейности по сортирането, разфасоването, опаковането, превръщането на производствения асортимент в търговски, също и дейностите по подготовка на експедицията – групиране, маркиране, етикетиране и др.
  • Експедиране. Включва всички дейности по формирането на партиди и оформянето на пласмента, на продуктите – намиране, избиране, вземане, подреждане и изпращане на стоките.

Видове складове

Частни складове

Принадлежат на собственика на стоките, Основните им цели е периодичност на доставките към търговците на дребно. Стоките се съхраняват в големи количества в очакване на бъдещото търсене.

Публични складове

Места, което осигуряват краткосрочно или дългосрочно съхранение на определени стоки. Те не са само обект, в който една компания може да съхранява своите продукти, но също така могат да предлагат и управление на инвентара и запасите.

Митнически склад

Означава всяко одобрено от митническите органи място, което е под митнически контрол, където могат да се складират стоки при определени условия. Митническият склад може да бъде обществен или частен, като обществен е складът, който може да се ползва за складиране на стоки от всички лица, а частен е митническият склад, който може да се ползва за складиране на стоки само от складодържателя.

Функции, която изпълняват складовете

  1. Дистрибуционни складове – служат за събиране на продукти от различни доставчици и от там предвижване към клиентите;
  2. Производствени складове- се използва за съхранение на суровини, полуготови продукти и готова продукция;
  3. Складове -хранилища, които извършват операции по складиране и съхранение от името на един или повече клиенти.
  • Модели за оптимизиране на складовите наличности

Складовата наличност представляват нереализираната готова продукция; суровите материали, които ще бъдат използвани в производствения процес; полуфабрикати.
Добрият модел, за прогнозиране необходимото количество от стока на склад следва да отговаря на следните изисквания:

  • Непрекъснатост на периода между доставката и търсеното количество;
  • Ниски производствени разходи;
  • Складиране на труд или оптимизиране на използваните трудови разходи;
  • Бързо обслужване на клиентите.
  • Класически модел за оптималния размер на поръчка-( Economic order quantity- EOQ).

Моделът за управление на запасите се определя от точното време за подаване и получаване на определени обеми поръчки и тяхното по-нататъшно съхраняване. Поради това стратегията за управление на запасите трябва да отговори на следните два въпроса:

  1. Какъв да бъде обемът на доставката (поръчката)?
  2. Кога да се поръча?

Отговорът на първия въпрос определя оптималния размер на поръчката при минимизиране на следната функция на разходите:

(Общи разходи на системата за управление) = (Разходи за придобиване) + (Разходи за поръчване) + (Разходи за съхранение);

За съжаление основния класически модел има някои ограничения, като:

  • търсенето е постоянно, известно и непрекъснато
  • времето за изпълнение на поръчката е мигновено
  • капацитет /ресурси – неограничени
  • отстъпки при закупуване – няма
  • продукти- един и др.

 

 

 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *